27. СТИХОВЕ ПОСВЕТЕНИ НА ЛИЛИАНА ОТ ЕЛВИЛЮРИ

Л.Т: Филип Стоицев76, който много ме оскърбява, той не вярва, че „Битието” е от Учителя - че аз съм го била писала. Ето в тая ръкавица съм ги пъхнала неговите писма, с които ме наскърбява.

В.К.: Бялата ръкавица, да, в нея сте напъхали всички писма на Филип Стоицев до вас. Как сте се сетили?

Л.Т: Искам да Ви прочета нещо от Елвилюри, написано за мен.

В.К.: Ама аз, да знаех, щях да взема лупа. Вие очила не ползвате ли?

Л.Т: Ах, мога, ама тука понеже е, чужд е почеркът.

В.К.: Нямам, аз лупа нямам.

Л.Т: Ще Ви прочета посвещение на мен от поета Елвилюри.

ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА ЛИЛИАНА

1. Лилиана, наша златна орхидея,

години като славей пи нектар

и химните пя със гласа си на Цирцея,

но лаврите кому принесе в дар?

2. Сърце запалено и затрептяло

ти на Учителя го посвети,

кога от най-високото стъпало

пристъпа на завистта те отлепи.

3. Последваха вълнения и бури,

морето пясъчникът руши,

но твоя идеал не прекатури,

свещената любов не угаси.

4. Същата вълна, която лисна

игралките на детския копнеж

пред залива накара да се слисаш

и на колени бисер да береш.

5. Какво светът срамно не предложи,

за да окаля твойта чистота!

Ти не отстъпи за злато и кожи

свещената си горда свобода!

6. Пред княза и князете на земята

ти ангелска глава не преклони

и предпочете в хижа сред цветята

да нижеш наниза на златни дни.

7. Словото ти е мисъл вдъхновена

пред пурпура на новата зора,

прелистваш книгата на Магдалена

и тръпна блясък в твойта пещера.

8. На колене пред масичката бяла,

аз виждам те с разтупкано сърце,

опипваща над себе си спирала

със мънички премръзнали ръце.

9. Непосветения във твойта тайна

как би тълкувал тоя знак, не знам,

но в ритъма на музиката безкрайна

ти жрица си в космическия свят.

10. Ако не беше любовта трептяла

над тебе като бащинско крило,

о, как ли би жадняла, Лилиана,

душата ти във крехкото тело!

11. Че ти забравяш даже хляб и огън,

когато в музика се потопиш,

хармонии възвисяват те и ти

през сълзи пееш, в студ пламтиш.

12. Записваш, свириш, композираш,

пианото приглася те дори,

а че си едничка под това светило,

България и днеска немари.

13. Как тъпо безразличие сковава

сърцата и на някои „сестри”,

Те да не отнеме чужда слава

духът ти, що в Учителя зари.

14. Но до ще ден, когато апокрифи,

разчете ли някой посветен,

ще бъдат укор за онез халифи,

които в мрак са влезли в твоя ден.

15. Ще помним до деветото коляно

гласът ти сладък с нежното крилце

и летописа ще четем, Лилиано,

написан със върхът на едно сърце.

Елвилюри

В.К.: Много хубаво е написано. И поетично, и вярно, и истинно. Много хубаво.

Л. Т: И всичко това са само моят живот. Всичко.

Веднъж ме свариха, винаги заедно идваха с жена си. Жена му не го ревнува от мене. Те двамата много ме обичат. (Сложете го тука.) Върнах се от гробищата, погребах баща ми, на 19 май беше.

В.К.: Коя година?

Л. Т: Замина си и плачех. Те ме завариха как плача за него. Тука има реквием за баща ми. Той веднага стана прав и в знак на уважение веднага написа реквием за баща ми. Всичко е в стихове.

Аз имам тука много, още по-хубави от това.

В.К.: Това са негови стихове, от Елвилюри.

Л.Т.: Все са от него.

В.К.: Хубави са.

Л.Т.: Имам и до друга една душа. Знайте ли коя е тя?

В.К.: Не.

Л.Т.: Баща й е Никола Славков. На него има наречена улица в София. Тя е рускиня. Казва се Олга Славкова, с „к”, не с „ч”.

В.К.: Олга Славкова.

Л.Т.: Нашата е Олга Славчева, а тази е рускиня. Ако Ви покажа каква красива. Тя сега си замина в другия свят. Много, много ме обикна. Всеки ден, идваше през ден с тенджерки, нахулени с гозби и винаги заедно обядвахме. Тя се възхищаваше от пеенето и от музиката.

В.К.: Сега тази, коя е?

Л.Т.: Сега тука, друг път за нея ще кажа. Тя е поетеса. Военното министерство е напечатало всичките й стихове. Ще Ви покажа и портрета. Сега не съм го взела.

______________________________

76) Филип Михайлов Стоицев, 1907-1992, зъболекар, любител музикант - цигулар, китарист